Беше пълнолуние. Луната светеше по-ярко от всякога. Белите, пухкави облаци отразяваха нейната светлина на фона на тъмното нощно небе. Нощта беше магическа.

Тогава кралят знаеше, че ще се сдобие с дъщеря – бъдещата принцеса на владенията, която един ден ще поведе хората и ще ги защитава. Кръстиха я Диана.

Кралството се радваше на мирни времена. Годините бяха спокойни, плодовити и хората бяха щастливи. Диана израстна обичана от народа си. Тя вече беше на 10 години, с дълга бяла коса и много светла кожа. Носеше светло сини рокля, наподобяваща лунна светлина, която подчертаваше очите ѝ. Хората вярваха, че тя наистина е пратеник на самата богиня на луната.

Не след дълго мирните времена свършиха и кралството беше изправено пред война. Кралят заповяда да скрият дъщеря му в най-високата кула на двореца, където да бъде в безопасност. Армията се групирала с цел да защити двореца си, а гражданите се втурнали да помагат с каквото могат. Битката беше страшна и продължителна.

Те бяха много…

Дворецът даваше много жертви. Враженската войска беше много по-подготвена и многобройна.

Принцеса Диана не издържаше на гледката, която се разиграваше пред очите ѝ. Въпреки стражите, които я охраняваха, тя се измъкна и се затича към мелето. Емоциите я заслепиха и тя вече не мислеше за собствената си безопасност.

В този момент тя усети, че нещо я повали на земята. Първоначално не разбра какво се случва, но секунда по-късно болката стана неописуема. Поглеждайки надолу, тя видя враженската стрела, която стърчи от корема ѝ.

– Диана! – извика баща ѝ, който се втурна към нея.

– Защо не ме послуша? – каза той тихо.

Преди да успее да получи отговор, на небето се появи онази същата луна, като в деня на раждането на принцесата. Лъчите ѝ се процеждаха през облаците и огряваха всичко. За момент всички забравиха за битката и погледнаха към небето.

В този момент, всички бяха заслепени от най-яркия лунен лъч, виждан някога. Светлината беше толкова ярка и силна, че войниците загубиха ориентация. Само секунди по-късно лъчът изчезна, а с него и всичките враженски единици. Нямаше и помен от тях.

Всички се затичаха да видят как е принцесата, но нея я нямаше там. На нейно място стоеше един огромен камък, в които се виждаше онази ярка луна, заедно с лъчите ѝ.

Легендата гласи, че в този камък е заключена силата на луната и на принцеса Диана. По-късно хората го нарекли “Лунен камък” (Опал)

От тогава се вярва, че той носи защита и хармония на притежателя си. Лунният камък засилва женската енергия и носи късмет, щастие и радост.

Сега и ти можеш да имаш частица от тази уникална история. Разгледай предложенията ни от Лунен камък и вземи в ръцете си заключената сила на принцеса Диана.

×
×

Cart