Споровете – убиец на взаимоотношения

Споровете - убиец на взаимоотношения

Мария

Здравейте, приятели! Днес мисля да разгледаме една доста интересна тема, за която всъщност има много какво да се каже. Какво точно предизвиква спорът? Как да го избегнем? Защо въобще е необходимо да го избягваме? Дали всъщност има победител в спора? На тези и още много въпроси ще обърнем внимание в настоящата статия. Е, нека започваме.

1. Какво предизвиква спорът?

Спорът може да възникне дори от най-незначителната подробност. Хората започват ожесточено да защитават тезата си, нахвърлят се върху опонента и му изкарват мръсните ризи на показ пред най-близките му хора. Това се случва в най-лошият сценарий. Естествено, може да не се стигне чак до там, но спорът и яростта, от която е съпроводен, причинява непоправими щети. Никой не би желал да бъде публично унизен или порицан. Това ли е начинът да общуваме с хората? Така ли двама интелигентни възрастни човека решават конфликтите? Аз не мисля, че това е правилното нещо. Кое е правилно според мен ли? Всячески да избягваме тези конфликти и да се опитваме да не нараняваме човека отсреща, колкото и да ни е ядосал в такъв момент. Когато някой се нахвърля срещу Вас и започне опит за кавга, никога не отвръщайте на тона му, защото това е началото на края. Научих този урок, докато работех в една фирма и сега ще Ви дам конкретен пример.

Случи се така, че веднъж ми се наложи да отсъствам от работа, като бях уведомила работодателя си за това. Той ми даде позволение и си мислех, че с това се изчерпват административните глупости, но сгреших. Впоследствие се оказа, че трябва да уведомя и отчетничката, че ще отсъствам, а това беше първото ми работно място и все още не бях минавала по каналния ред. Естествено, не предупредих въпросната отчетничка за отсъствието ми и когато се появих на работа, тя ме повика при себе си и се опита да ми се скара и да влезе в спор с мен. За мен тези неща винаги са били противни, затова запазих самообладание. Може би тя не очакваше да реагирам по този начин. Заявих, че съм говорила с шефа и никой не ми е обяснил, че трябва да уведомя и нея (говорех със съвсем спокоен тон). След като видя, че не съм настроена на нейната вълна, автоматично премина в моето настроение и се успокои. Съвсем спокойно и приятелски ми обясни, че занапред трябва да казвам и на нея, ако възнамерявам да отсъствам и аз обещах, че повече това няма да се повтори. 

Като цяло винаги съм реагирала спокойно при такива ситуации на работното място. Веднъж човек изтърве ли юздите, край. Може да разруши всичко. Затова бъдете много внимателни. С тази история отговорих и на втория въпрос, а именно как да избегнем спора.

2. Защо трябва да избегнем спора?

Представете си следната ситуация: поради някаква причина захващате спор с Ваш колега. Спорът така се задълбочава, че след известно време в офиса започват да хвърчат разни предмети и останалите Ви колеги са длъжни да залягат, за да се предпазят от удар. Какво Ви говори това? На мен ми прилича на сцена от детската градина на дечица в първа група.

  • Първото, което ми идва наум е, че това поведение не приляга на интелигентни възрастни хора.
  • Второ: така не позволяваме на останалите хора да се трудят пълноценно и пречим на всички около нас (ако това по някакъв начин ни засяга).
  • Трето: мнението на останалите хора за нас моментално се разваля и няма значение колко добрини сме направили преди това, вече се сдобиваме с етикета “КАВГАДЖИЯ”, “СКАНДАЛДЖИЯ” и т.н.
  • Четвърто: Има риск да загубим работата си, поради лошо поведение и неуважение към колегите.
  • Пето: шефът ще Ви смъмри след това, независимо дали вината за започването на спора е била Ваша. Никой не обича шефът му да го хока.

Малко ли са тези причини, които изброих? Мисля, че са достатъчни, за да ни накарат да се замислим, преди да започнем да спорим с колега. Също така съм била свидетел как колежки се подминават по коридорите и си изсипват злобни коментари, дали лице в лице или зад гърба на другата, което впоследствие спира или пречи на пълноценния работен процес. Грозно, а?

3. Има ли според Вас победител в спора?

Мисля, че на война е същото. Жетви има и от двете страни, независимо кой е победителят. Е, в спор може и никой да не умре, но едно е сигурно: егото на всеки от спорещите е наранено. Печеливш няма, ще спечелите много повече, ако вместо да спорите, намерите начин да обсъдите ситуацията по спокоен начин. Във всеки случай тогава никой няма да пострада. Случвало ми се е да излизам от кабинета на бивша моя колежка, поради факта, че започва да ми крещи. Това също е вариант за избягване на спор. След като човекът, който е искал да спори с Вас се успокои, можете отново да се опитате да поговорите с него. Важно е обаче той да усеща единствено спокойствие от Ваша страна. По този начин спокойствието Ви ще го зарази и той ще се откаже да спори с такъв “дзен” човек като Вас. Приемете го така, ако усетите, че започвате да се ядосвате, помислете си веднага за малко рошаво кученце, котенце или пиленце. Може и друго животинче. Това ще Ви разсее и може да размислите дали да влезете в спора или не. 

4. Как да избягваме спор?

1. Един наистина сигурен начин да го избегнем е да не влизаме в него. Така или иначе трудно можем да убедим човек, че ние сме прави, дори наистина да е така. Пък и какъв е смисълът, ако това ще развали отношенията ни с човека отсреща?

2. Поставете се на мястото на човека отсреща. Дали на Вас самите би Ви било приятно, ако някой навира фактите в лицето Ви и Ви казва, че не сте прави. Надали!

3. Приемете, че човекът отсреща прави най-доброто, на което е способен. Ако приемете това, всичко придобива различен облик.

4. Опитайте се да откриете логиката зад действията на човека отсреща. Повярвайте ми, понякога нещо, което е логично за Вас, не е логично за някой друг. И нима това не е причина за възникването на спор? Ако разгадаете логиката зад дадено действие, то тогава можете да избегнете едно противоречие.

5. Не се приемайте толкова насериозно и не се палете от най-малкото. Приемете, че животът е една игра и в днешното ниво Вие не трябва да се поддавате на изкушението да спорите. Опитайте да подходите спокойно към ситуацията, усмихнете се, покажете, че се интересувате от проблема на отсрещния човек и ще видите, че няма как по този начин той да се нахвърли върху Вас.

6. Бъдете различни! Много хора си мислят, че щом те са заядливци, всички останали също са. Разчупете стереотипа и им покажете, че сте един прекрасен и позитивен “айляк” човек, който не може да го бутне поредната дреболия.

7. Ако не Ви е до спор, а някой непременно иска да се скара с Вас, излезте от стаята. Така ще дадете време на него и на себе си да помислите и когато нещата се успокоят, ще можете да обсъдите всичко спокойно.

Едва ли само мен ме напрягат крясъците. Ако и при Вас е така, изпробвайте някоя от тактиките, които съм написала в последната точка. Надявам се статията да Ви е била полезна. Сещате ли се с какво бихме могли да я допълним? Ако е така, драснете по едно предложение в коментарите. 😉 Желая Ви позитивен и светъл ден!

С обич: Мария 🙂

Споделете статията със своите приятели, ако Ви е харесала.

×
×

Cart