Защо повечето хора в България не могат да продадат собствената си стока?

Мария

Здравейте, приятели! Буквално преди няколко дни се натъкнах на нещо, което ми направи лошо впечатление и реших да го споделя с Вас. Много хора в България, които произвеждат собствени стоки или предлагат услуги не могат да ги продадат. Не защото стоката или услугата не струват, а защото не знаят как да продават. В тази статия искам да обобщя неща, които са ми направили впечатление и ще дам конкретни примери от личния ми опит. 

Намръщени физиономии и липса на какъвто и да било интерес към клиента

Наскоро ми се наложи да си купувам обувки за сватбата и влязох в един магазин на ул. “Иван Вазов” в Пловдив. Влизайки, продавачката говореше по телефона за своите лични проблеми и всички в магазина я слушаха, което поне на мен не ми се нрави. Друго, което ми се видя неуместно е, че беше начумерена и с нетърпение чакаше края на работния ден, както всички клиенти на магазина разбраха от телефонния разговор, който проведе магазинерката до края на посещението ми в магазина. Избрах си един чифт и я помолих да ми даде подходящ за мен номер и тя ми ги подаде като на куче. Някак си не ми допадна и самият магазин заради продавачката. Истината е, че не си купих нищо от нея и повече не се върнах в магазина. Дали една усмивка и малко внимание към клиента нямаше да направи и нейният престой в магазина малко по-приятен?

Заяждане

Никой човек не гори от нетърпение влизайки в магазин да започнете да се заяждате с него. Човекът ще оцени всеки опит за помощ от страна на продавача, дори ще оцени повече, ако го насочите към друг магазин, ако при Вас няма това, което той търси. Както се казва “и гъза да си съдерете”, ако при Вас не се продава желаният от клиента продукт, ще го изгубите. Не се заяждайте с човека, а по най-деликатен начин му обяснете, че той всъщност може би има по-голяма нужда от нещо друго. Повечето хора дори не знаят какво търсят, а продавачът е човекът, който би следвало да ги консултира. Ако не може, значи няма да има много клиенти.

Опит да се докаже, че клиентът е луд или сляп

Най-сетне стигнахме до моята любима история. Майка ми си търсеше рокля в центъра на Пловдив. Заедно с леля ми бяха обиколили цялата главна, при което без да са намерили никаква рокля. Аз пътувах за Пловдив и ми звъннаха да се притека на помощ. Аз се отзовах и се намерих в едно иначе приятно магазинче, в което видях майка си с една рокля. Честно да си призная, това не беше нейната рокля и беше ясно за всички. Тя каза, че ѝ е удобна и ѝ харесва най-много от всички, които е премерила до момента. Вярно, най-добрата беше, съдейки по снимките, които ми показа, но все пак не беше за нея. Аз се намесих веднага и ѝ казах, че това не ѝ стои добре, а продавачката веднага започна да ме пита защо. Малко се ядосах, защото виждах как се опитват да пробутат на жената нещо, което и тя не знае дали харесва, а щом има съмнение, значи не го харесва. Казах на продавачката, че този силует не е подходящ за фигурата на майка ми (първо – роклята ѝ беше голяма, второ – не ѝ стоеше добре). Тя отново започна да спори с мен и да се опитва да ме убеди, че греша. Каза, че можело да се поправи, да се сложи коланче на кръста, но аз продължих да държа на своето, защото исках най-подходящата рокля за майка ми. Мама влезе в съблекалнята, за да ми покаже друга рокля и продавачката ѝ каза, че е в голям филм, но се направих, че не я чувам. Следващата рокля беше по-грозна и от първата. 😀

В следващият момент погледът ми се спря на една бонбонена рокля до коляното, която беше закачена на манекена до мен. Предложих на майка ми да я премери, при което ѝ показах какво имам предвид и за какъв силует говоря. Тогава двете магазинерки рязко си смениха тона и се зарадваха, че съм харесала роклята (допреди това бяха на контра). Майка ми и леля ми също много я харесаха. Продажбата беше направена, но не от консултанта, а от мен, само че парите си ги прибраха те. 😀

Тези две консултантки, които притежаваха магазина и шиеха роклите, не можеха да дадат необходимата информация на клиента и да му кажат, че това, което мери, не му подхожда. Направиха ме на сляпа, че само аз виждам недостатъците на въпросния продукт. После излязоха с оправданието: “То младото си е младо”. Разсипах се от смях. 😀

Клентът трябва да се чувства важен

В Карлово има едно магазинче, което посещавам основно заради продавачката, която работи там. Тя е младо и усмихнато момиче, което кара хората да се чувстват като царе. Само, за да направи продажба ще ти покаже едно по едно всичко в магазина и накрая ти си купуваш, дори не точно това, което си търсил. Това за мен е истински продавач. Това е човек, който намира болката на клиента и я лекува. Колко малко е нужно всъщност, за да спечелиш човек на своя страна. Грубото и арогантно отношение не помага никому. В съседния магазин до този със страхотната продавачка също има магазин за дрехи, при което качествени и на достъпни цени. Собственикът е такъв дръвник, че ми иде да му плесна един зад врата, всеки път, когато пазарувам там, Влизайки го поздравявам с добър ден, а обичайният му отговор е “ммм, добре”. 😀 Всеки път се разбивам от смях. Веднъж сестра ми беше паднала в магазина му и за малко не си беше счупила крака, а той дори не беше забелязал. Страшно дърво. 😀 Хората ходят при него, само защото стоката му е най-евтина.

Да обобщим, за да си добър продавач трябва да:

  • си усмихнат и да обръщаш внимание на клиентите си;
  • не бъдеш заядлив;
  • не правиш клиента на луд, сляп или глупав;
  • накараш клиента да се почувства важен.
Не е особено трудно да си приятен продавач, както и личност. Просто бъдете усмихнати и се радвайте на живота – хората ще разберат, че харесвате магазина, в който работите и с удоволствие ще станат Ваши редовни клиенти.

Споделете статията със своите приятели, ако Ви е харесала.

×
×

Cart